неделя, 5 юли 2009 г.

И в тихото, и на повърхността

Вали.
И в тихото, и на повърхността.
Отдавна чаках този дъжд в кафето си -
Прелива...
И в две шепи мокра тишина
се давят мислите.
Остава другото -
обратното на разума
и ми горчи...
А аз се уча да преглъщам истини
и да разчитам пътища
във вади по прозореца -
разпознавам те -
в дъжда -
като на длан
и знам,
че този дъжд е повече от миг.
Небето разсъблича тежестта си
във чашата с изстинало кафе.
Ще го допия -
с риск да се удавя
в утайката на мътната му плът.
На дъното.
А утре...
Може би ще се събудя истинска -
В две шепи преживяна тишина от дъжд.

1 коментар:

Венци каза...

мисля, че излъчваш някак повече спокойствие от преди