неделя, 5 юли 2009 г.

Лицето ти не помня

Познаваме ли се от някъде?
Не беше ли ти онзи парещ сън,
от който се събудих по-измръзнала
и изпищях прощаване в камбанен звън


Не беше ли във сянката на пейката,
където исках тихо да приседна,
и да избягам боса от линейките,
настръхнали пред мойта смърт - поредната...


Или те срещнах нейде - при вървенето
между проплакването ми и дървената стая.
Лицето ти не помня... но в студеното
те разпознах в очите на гробаря!

Няма коментари: