сряда, 8 юли 2009 г.

Мрак пропука стените на къщата,
стана тихо-почти като смърт,
само призрачен шум-от невръщане
облада твойта ледена плът.
Стана остро-почти до порязване-
острота на пространство в стени...
Празнотата, която те смазва
и с повеля шепти „Остани!”
И оставаш. Привикнал с нечакане
и шума на бездънното нищо.
Инплантираш и себе си в мрака
но в съня си-гориш във огнище-
оглушало от шум на невръщане
и студено-почти като смърт.
Ти оставаш-сам на себе си къща,
към чиято врата няма път.

Няма коментари: