вторник, 2 декември 2008 г.

Крещеше тишината

Прогоних думите...
така безсилни бяха...
И дращеха в плътта на самотата...
така тежаха...
В агония кървеше тишината...
В стените на съзнанието се блъскаха...
опитваха да се вплетат във мисъл...
но в миг един те, думите се пръскаха,
потъваха във нищото без смисъл...
Прогоних думите, ранили самотата,
така ненужни и безсилни бяха
защото в мен крещеше тишината.

Няма коментари: