Счупих огледалото

На ъгъла видях един клошар,
света видях във тези две очи...
умиращ пламък
на мечтан пожар...
Забравих на къде бях тръгнала.
Прибрах се ...
и счупих огледалото...
От там ме гледаха очите на клошара.
сърцето ми оказа се тъй мъничко
да побере такава истина...
и спомените, дето бях изхвърлила
в отпадъчните кофи...
пак потърсих ги...
Да ме нахранят,
да ме приютят...