Закъснели мечти...
Надничат през оръфаното утро
и хлопат на заключена врата,
да възкресят те мъртвото ми "Утре"
Падат те пред прага ми, отчаяни
от дълъг път без дъх останали,
скитници бездомни... и окаяни...
Днес е късно да ви приютя.
вторник, 2 декември 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар