вторник, 2 декември 2008 г.

Най-съкровеното

НЕНАПИСАНИЯТ СТИХ...
ТОЙ НЕ Е ДУМИ,
ОСТАВА В МЕН И ВИНАГИ КЪРВИ...
ТОЙ ЖИВОТИНСКИ ПИСЪК Е...
ИНСТИНКТ ПРИРОДЕН...
ДОРИ ДОНЯКЪДЕ НЕОСЪЗНАТ...
НЕНАПИСАНИЯТ СТИХ...
ТОЙ НЕ Е ФОРМА
НА ТЕЖКИ, НЕИЗРЕЧЕНИ СЛОВА...
ТОЙ МИСЪЛ НЕ Е
НЕ Е СИНЕВА...
ТОЙ БОЛКА Е,
ПОТУЛЕНА В ДУШЕВЕН МРАК
ПОЛУРОДЕНА И НЕДОУГАСНАЛА...
ЕДВАМ ПОМРЪДВАЩА
ПОД ТЕЖЪК ПОХЛУПАК...
ІІ.
НО В ТАЗИ БОЛКА...
ТАМ СЕ РАЖДА ЩАСТИЕТО
ОТ ВСЕКИ ХУБАВ МИГ
НА НАСТОЯЩЕТО....
НЕНАПИСАНИЯТ СТИХ
Е ОСЪЗНАВАНЕ...
ДАРЕН ЖИВОТ
НА КОСЪМ ТО СМЪРТТА...
НАДЕЖДА ПЛАЧЕЩА...
ПОЧТИ ПРОЩАВАНЕ,
КОГАТО Е НАДВИСНАЛА СМЪРТТА
НАД СЪЩЕСТВО, ЕДВА ПОЕЛО ДЪХ
НАД НАЙ-ОЧАКВАНОТО, ИСТИНСКОТО УТРЕ...
РАЗМАЗВАНЕ НА ОНЗИ МИГ НА ЩАСТИЕ,
КОПНЯН, НЕИЗЖИВЯН, НЕОСЪЗНАН...
НЕНАПИСАНИЯТ СТИХ...
ТОЙ НЕ Е ДУМИ...
НЕ МОГАТ ТЕ ДА ПОБЕРАТ МИГА
КОГАТО ВМЕСТО ЩАСТИЕ НА ПРАГА МИ
СМЪРТТА СТОЕШЕ... В УЖАС ОНЕМЯХ...
В МЕН БОЛКАТА ПИЩЕШЕ,
А АЗ КРЕЩЯХ: "НЕ ВЛИЗАЙ!СТОЙ НАВЪН!"
ДА ИМАХ ВЛАСТ ВЪВ ТОЗ ЕДИНСТВЕН МИГ
ВЪЖЕТО СИ ЖИТЕЙСКО ЩЯХ ДА СКЪСАМ,
САМА ДА СЕ ОБЕСЯ, ЗА ДА ДАМ
ОСТАТЪКА ОТ ДНИТЕ СИ НА ТЕБ!
...
РОДИ СЕ, А ДОРИ НЕ ТЕ ДОКОСНАХ...
ЗА МИГ ВИДЯХ ТЕ... СЛЕД ТУЙ - ТЪМНИНА.
И ЧАКАХ ПРЕД ВРАТИТЕ НА СЪДБАТА ТИ,
КОЯТО НЯКОЙ ДРУГ ЗА ТЕБ РЕШАВАШЕ...
УМИРАЩА НАДЕЖДА БАВНО ШАВАШЕ...
СЪРЦЕТО МИ ТЪЙ МАЛКО СЕ ОКАЗА
ДА ПОБЕРЕ МОРЕТО ОТ СТРАДАНИЕ...
НАЙ-ЧАКАНИЯТ МИГ БЕ СМАЗАН...
НЕИЗЖИВЯНА РАДОСТ СЕ ПРЕВЪРНА ВЪВ МЪЛЧАНИЕ.
А ВМЕСТО МАЙЧИНАТА ТОПЛИНА,
СМЪРТТА СЕ БЕ НАДВЕСИЛА НАД ЛЮЛКАТА
СВЕТЪТ УМИРАШЕ В ЗЛОКОБНА ТИШИНА...
БЕЗСИЛНА ЧАКАХ, ОКОВАНА В БЕЗДНА
ВКОПЧЕНА В ЕДНА НАДЕЖДА ШАВАХ...
И ВЛАЧЕХА СЕ ДНИТЕ БЕЗ ПРОМЯНА...
ІІІ
НЕНАПИСАНИЯТ СТИХ - ТОВА Е ТАЗИ РАНА
ТОВА Е ЩАСТИЕТО, ЧЕ ГОСПОД ТЕ СПАСИ,
ЧЕ ТИ РАСТЕШ, ОСМИСЛЯШ ВСЕКИ МИГ...
ТОВА Е НЕНАПИСАНИЯТ СТИХ -
НАЙ-СЪКРОВЕНОТО - ЗА НЕГО ДУМИ НЯМА
И ВСЕКИ ОПИТ ДА ОПИША Е ПРОВАЛ.

Няма коментари: