Себеразрушение ли е?
Или унищожаване
на лъжливо-гордата
самодостатъчност?
Отрекох се от не-обичане,
разбулих си защитната загадъчност...
Сега съм гола -
по кървящи рани!
Одрах си кожата сама,
душата да остане!
Любов ли е?
Едва ли само... Отвъд любов си -
в самотата...
в съзнанието, че те има
и в примирението-размазало мечтата...
Липса ли е?
Или усещане за вечна ненаситност...
Осъзнаване, че огънят изтлява,
ти оставаш
и отвъд прахта...
... отвъд смъртта.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар