Пак в стихия

Последни думи ли редиш за мене?
Прощален зов- прегракнала камбана...
Планинско ехо във сърцето стене
във мъртви нощи - те ще ми останат.

Последна клечка палиш от кибрита,
Последна ли? в пожар ще се превърна,
ще се извия - в пламъци обвита
с прощален огън тебе ще обгърна.

Последна глътка обич ли ми даваш?
Отрова да е - аз ще я изпия
море да е - да, там ще се удавя,
но утре ще възкръсна - пак в стихия.