събота, 6 декември 2008 г.

Усещане за цигарен дим

Цигарено усещане!
Усмивките-разтягане на устни!
Очите им- излъскани стъкла
Със кратък път до тях,
но хлъзгав!
Копнеещ плът,
през чаши с водка и цигарен дим ...
А после-тя и те!
Вина?
Наивност на дете?
/”Напускам тялото си!
Искам да съм дим!
Той е усещане, но не усеща!
И не е път,
но е посока- на високо!”
Ръцете ми-завързани,
но ще летят! Към нещо!
За да не усещам очите им...
Във моите очи! Цигарен дим!
Не мърдам, но съм бягаща в страха...
През болката в цигарено усещане...
Очакването на последната цигара-
Там догаря Времето
за тялото и състоянието.
И краят на борбата ми
за няколко минути в не-съзнание!/
Минутите са вечности,
Облечени във писък!
А после само тя!
Със дрехи,по лице,
покрито
в ранени шепи
от очите на света!
...натрапчиво усещане
за голота!
Очи на непознати,
търсещи
лицето на срама!
И питащи....
И пиещи!
А после-само тя!
Сама със погледите им,
надничащи във календара,
пропит с усещането за дима
и спомените за последната цигара!

Няма коментари: