Стъклени мечти

Разбитият ми стъклен свят...
вървя върху парчета от стъкла...
Една... две стъпки...
ранени... боси ходила...
А после някак си привикваш.
Дори измисляш си крила,
внушаваш си, че не вървиш...
Летиш...
издигаш се високо
над парчетата стъкла...
над болката жестока...
Почти....
Дори ти липсва
разбитият ти стъклен свят
парчетата от стъклени мечти.
Почти...
почти мечтаеш пак да повървиш
боса по парчетата мечти.