събота, 6 декември 2008 г.

Заключени между стрелките

На края на пътя луната е сива,
мълчи над съсухрени клони,
горчива!
Не моли, не рони
сълзи!
не пълзи!
На края на пътя -
десетки посоки -
високи...
дълбоки -
простори и бездни -
Жестоки!
И скачаш ли -
скачай,
или ще потъваме,
гаснещи в здрача
на края на пътя!
Не ще да заплача
и няма да моля
неволя!
А има ли вяра
то тя е крилата
и облаци търси
мечтата
дори в пропастта,
във пръстта!
На края на пътя
и сбъдване има
и ново начало
и зъзнещи зими,
в невиждащо бяло!
На края на пътя -
десетки посоки.
Скок на високо...
дълбоко...
Жестоко е
зная
на края!
На края на пътя
ни стягат стрелките
и ето-почти полунощ!
Стоиме заключени
някъде в дните
на края на пътя...
почти полунощ!
Минутка -
и времето слива стрелките,
затваря вратите!
На края на пътя...
И утре е ден,
но са мъртви мечтите!

Няма коментари: