събота, 6 декември 2008 г.

Стрелба

Със показалец ръзсъбличахме патроните
и целехме ги в голите си мозъци!
А птиците, заченати във думите
жадно пиеха със човките съсиреци.
И стана кърваво - до ослепяване,
а гилзите пулсираха във локвите...
като отминали одежди - след театъра...
захвърлени без плът - да не говорят!
Стрелбата непокорно рикошираше
със думи по ъглите на душите ни... -
куршумът бе в сърцето на часовника
и времето валеше - на съсиреци
и полумъртво - молеше секундите,
да се завърнат в тялото на гилзите.
Но беше мъртво в голите ни мозъци
и кърваво до ослепяване.

Няма коментари: