Рамките ковчези са без дъно

Изгубих се във свойто разстояние,
със тяло оковано в рамка-
да не ти се случа!
Побрах се цялата във къс страдание,
а в мозъка вината бе заключена...
И огледалото отмерваше секундите
до приближаващата гибел на смъртта,
защото рамките-ковчези са без дъно,
а бездната -приют за невъзможността.
Съших си тяло от преглътнат огън
и жадна бях-да пия пак пожарите,
и да възкръсна във парченце болка...
Във рамката-
за да не ти се случа-
картина има с път и две посоки.
А рамките-ковчези са без дъно.