събота, 6 декември 2008 г.

Съблякох се цялата, остана лицето ми

Ролята беше трудно смилаема,
фразите някак засядаха
в гърлото... давеха...
костюмът не беше по мярка,
обувките стягаха
/за път не вървяха.../
***
Изсипах на сцената цялата чанта,
защото гореше -
запали ръцете ми...
Мечтите пълзяха жигосани...
На сляпата публика
устата бе зинала
тя нямаше други очи,
а стъкла!
***
А там зад кулисите
извика ме някой
по име!
И там заживях -
като книга разлистена!
Съблякох се
цялата,
остана лицето ми!
Навлякох си кожата!
И изгорях!
Подпали ме въздухът,
там зад кулисите,
очите намериха мойто лице!
Сега ще излизам
за следваща роля,
оставих лицето си,
кожата... себе си!
И няма да виждам,
и няма да моля!
Прибрах си очите,
обувки не взех!
и пак ще играя
отминала приказка
и страдаща бледа мечта.
и не по сценарии
ще гледам часовника,
ще чакам да чуя отново
"Лице!"

Няма коментари: