ако не прелееш образа ми с черния фон.
Но... очертанията не могат да бъдат пазени дълго,
Дълги са само пожълтелите снимки -
Препарирани мигове.
А вятърът?
Него видя ли?
Не!
Само посоката и разлюляните клони.
Шумът на листата, които копнеят да го последват
остават във ехото
и не спират да плачат в гласа му.
Усещаш ли нощния вятър?
В себе си!
Той вилнее единствено в най-червените мисли
на тъмно...
Обърни огледалото с гръб,
то отразява само движението,
по следите на вятъра,
Него не!
Него не!
Така че преливай ме в черното!
Нека съм фон на измислени образи.
Аз ще дойда в съня ти отново.
И ще си тръгна невидима
за да не превърнеш очите ми в два препарирани мига -
за спомен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар