Тези думи са от друга песен...За новата мелодия
аз нямам свои.
Ще премълча!
Ще чакам този преминаващ стих да ме подмине-
забързан,
да се прибере в цигулката-
на топло.
След поредно репетиране на струни,
дано докосне с устни тишината ти,
облякъл в ноти най-студения ти сън.
Не ми го връщай,
моля те, недей!
Не го написах аз,
а вятърът.
Разплете го от счупените клони,
които няма да са дом за летни ноти,
а само спомен-
споменът за преживяна зима.
Сега сезоните за тях са безразлични,
но...
тези думи са от друга песен.
2 коментара:
Боже, никога нямаше да се сетя, че Тиамат си ти, Петя!:) Все се чудех къде изчезна, а ти винаги си била тук, но под друго име. Честит празник!
Привет, Мария-Деси!
Публикуване на коментар