Тресе ме от студ.
Става все по-червено
в съня,
в чието дълбоко живея.
А навярно съм някъде в себе си.
Само там.
И боли! Вече не силно.
Бодежи при вдишване.
/При всяко/...
Постоянно.
Давя се.
В себе си-
В най-топлото мое,
което изтича във локва.
Бавно изстивам.
Червено е.