Ще се посипя с твойте основания,
копнежа си за утре ще преглътна,
до кръв аз ще разтегля разстоянието
от теб до моята любов безпътна.
Ще се разпръсна центробежно на посоки,
ще се разхвърлям... за да не остана,
а част от мен ще диша в най-дълбокото
на незараснала, пробождаща ме рана.
Но ще прогледна ли и след като помете
очите ми... с прахта на основанията,
безпътно търсеща... с илюзии отнети
ще дишам в рана, ще издъхвам в разстоянията
събота, 6 декември 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар