Две-три плахи щрихи,
загатващи неясна форма,
бегло очертание...
Начало без завършек...
Идея, изпразнена от съдържание...
Две-три думи,
отказващи да влязат в изречение,
което няма да ти каже нищо.
Протягане... безплътен допир... с въздуха.
Очакване...
Тих стон и самота!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар