skip to main
|
skip to sidebar
tiamat_poetry
вторник, 2 декември 2008 г.
Бяло
Бяло е навън,
това е зимата -
бяла и студена,
някак зла.
Бяло е навън,
това е зимата -
пухкав сняг
и бяла красота...
Бяло е навън,
така в душата е -
бяла, бяла самота.
1 коментар:
Мария Илиева
каза...
Хубав стих! Поздрави!
7 април 2009 г. в 13:43
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Архив на блога
Архив на блога
юли (4)
юни (3)
май (3)
декември (28)
ноември (8)
Стихосбирки
Глътка небе
Огнена стихия
Сайтовете за ТЕБЕ!
Сайтовете за ТЕБЕ!
Поезия
Бяло
(1)
В смисъла на тишината
(1)
До изтощаване
(1)
Един поглед не достига за приемане
(1)
Заключени между стрелките
(1)
Закъснели мечти
(1)
Крещеше тишината
(1)
Мелодия
(1)
На децата ми
(1)
На синьото връхче на пламъка
(1)
Най-съкровеното
(1)
Не беше ти за мене...
(1)
Не идвай
(1)
Непокорни спомени
(1)
остана лицето ми
(1)
От другата страна на себе си
(1)
Отвъд
(1)
Отрекох те
(1)
Очакване
(1)
Пак в стихия
(1)
Парче вселена
(1)
Печална красота
(1)
По пътя си ще продължа
(1)
Постой
(1)
Рамките ковчези са без дъно
(1)
Рола на мечта
(1)
Самота
(1)
Стрелба
(1)
Стрелките на часовника
(1)
Стъклени мечти
(1)
Счупих огледалото
(1)
Съблякох се цялата
(1)
Сън
(1)
Ти си стихът
(1)
Усещане
(1)
Усещане за цигарен дим
(1)
Ще издъхвам в разстоянията
(1)
Последователи
1 коментар:
Хубав стих! Поздрави!
Публикуване на коментар