Ти си стихът ненаписан,
в думи непобран
и невъзможен...
Ти си копнежът подтиснат...
в душата заключен...
нестихващ.
Ти си съзнание, сън си,
ти си и спомен, и утре...
вечен, защото те няма!
петък, 28 ноември 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар