сряда, 26 ноември 2008 г.

Самота

Стоя на прага на безкрайна самота,
Така мечтана и тъй дълго чакана…
Откъсната от погледите на света,
Обгърната от болка неизплакана.
Далеч от всяка хорска суета…
От цветове, от погледи и настроения…
Къде си? Моя безнадеждна самота…
Тъй чиста от лъжливи въжделения…
Във хиляди огньове аз горях,
Прегръщаше ме вятъра и носеше
Усещане за обич и за грях…
Душата ми се свиваше от страх,
А след това политаше от щастие…
Че теб те има и че има свят!
Стоя на прага на безкрайна самота,
Така желана… тъй необходима,
За да превърна в огън песента,
А тебе - във мечта недостижима...

Няма коментари: