петък, 28 ноември 2008 г.

Не беше ти за мене...

Не беше ти за мене пролетта
И лудия копнеж на водопадите
Житейкиата надежда есента,
Да се изкъпем заедно в листопадите.
Не ще си с мен в последния ми час,
За болките ми ти ще си забравил,
И пепел няма след такава страст
И времето следи не ще остави...
Едва ли сили ще намеря в мен
Да трепне нещо от повикан спомен,
Когато някога, в прощалния си ден
Ще тръгне с вятъра и моя лист отронен.
Едва ли ще си спомняш със тъга
Това, което днес любов наричаш
Ще търсиш мойте стъпки във снега…
Наум ще казваш, че все още ме обичаш.
Не съм мечта, а нужда от мечта
Не си любов, а само вдъхновение
А този миг не ще е вечността,
защото тя не е стихотворение.

Няма коментари: