Гнездо за чужди сънища

Привикна ли със трудните си мисли,
които те зашиха за земята
със бял конец -
докато избелееш -
за да останеш тъмен
в своята обреченост.

Болеше всеки бод върху плътта ти,
отрекъл твойто друго съществуване -
на място на крилете ти -
не рани,
а паяци, плетяха нови мрежи -
за стари сънища,
/Които ще се случат -
в чужди устни./

Познавам ги,
При мен те идват неми.
Не ги говоря,
а ги пазя в себе си,
защото знам,
че те са само твои.

Ще се повторят,
но без мен -повторени-
ще ги посея само в тишината.

Съшито не посягам да разпоря,
но моля се самО да се разкъса,
за да не те превърне
в избеляла кръпка.

Разкъса ли се -
много ще боли -
ще зинеш в бездна,
и ще се изгубиш -
привикнал с шевове
против простори.
Но и изгубен,
някой ще те срещне
и ще се случиш някога,
макар и в чужди устни -
против шевове.

Навярно ще се питаш
аз къде съм?
Изгубена
или зашита в нещо.
От твойте опити и мене да зашиеш,
Навярно си разбрал -
душата ми -
е трудна за земята,
но без криле
отдавна не е птица.
Простор не моли.
Пее само нямо,
защото е гнездо за чужди сънища.